"Лозарското
градче Сунгурларе е домакин на Първата национална изложба-конкурс за детски
творби"Св.Трифон Зарезан". Организатори са образователното министерство,
Националният дворец на децата, бургаският инспекторат на МОН, община Сунгурларе
и местният детски комплекс. Спонсори са община Сунгурларе и "Винекс Славянци"
АД."
Автор: Анета Тодорова
"Образователното министерство утвърди статута на Националния конкурс з ученически творби "Св. Трифон Зарезан", чийто домакин ще бъде Общинският детски комплекс в Сунгурларе. Това съобщи за "Черноморски фар" директорката на ОДК Пенка Петрова."
Автор: Анета Тодорова „
Във вестник "Бургас - днес и утре" от март 2004 година е поместена статия от журналистката Анета Тодорова озаглавена "Седем деца от община с награди от националния конкурс "Свети Трифон Зарезан":
"...В живописните творби във втора възрастова група и второ място - сребърна статуетка грамота получиха: Несрин Гюнай Куз - 11 години от село Манолич, Анифе Хюсеин Мехмед - 13 години с .Съединение, Николай Стефанов Велчев -14 години Сунгурларе. При приложно-декоративните творби първа награда златна статуетка и грамота взеха Кирила Стоянова - Прилеп Айсел Хасан Али - ПРилеп...
Директорката на Общински детски комплекс - гр. Сунгурларе госпожа Пенка Петрова благодари на всички гости, като сподели, че организирането на този Национален конкурс е изпитание на духа и на вътрешното "Аз" на човека."
"Децата ни създават истински произведения на изкуството, казва директорката Пенка Петрова...
Пенка Петрова искрена благодарност към всички участници в конкурса, на ръководителите на кръжоци, на учителите. "Преживяхме истинско изпитание, признава г-жа Петрова. За да възпитаваш вкус към прекрасното от най-ранна възраст, се иска кураж. Защото искуството се ражда първо в душата." А за това се искат ръце на скулптор, сърце на поет, очи на художник. Явно има такива хора, те са и сред работещите в ОДК-Сунгурларе...
Може би има обяснение фактът, че в детския комплекс желаещите да се включат в неговите извънкласни форми са все повече. Групите по театрална куклена дейност, етнография, екология и защита на природната среда, изобразително изкуство, спортна дейност са с отворени врати. Желаещите да се записват в кръжочна дейност стават все повече... Детски рисунки на деца от ОДК-Сунгурларе украсяват изложби в Индия, Украйна, Вашингтон, Казанлък, Благевград. Бе осъществена среща с композитора Андрей Дреников, младите творци учстваха в националните детски театрални празници Шумен, в националния конкурс "Куклата като феномен в българската народна култура" организиран от националното етнопедагогическо дружество "Проф. д-р Иван Шишманов". Класираха се за фолклорните празници във Варна, в детския фестивал в Бургас с куклен състав. И много, много други изяви, които заслужават аплодисменти. За тях, за техните ръководители, можем да прочетем и във вестника, които те самите правят. Това са и първите им стъпки в литературата и публицистиката - "Училищна панорама". "Конкурент" им е самата директорка на ОДК, която не отстъпва и на най-добрите поети."
Автор: Филипинка Бондокова
"За творческата изгора на Пенка Петрова и нейните малки джуджета от ОДК - Сунгурларе."
Сърцата жена е Пенка Петрова. И куражлийка. Бог й е дал отгоре на всичко и талант. Разговорът с нея е удоволствие, настроение. Ако влезете в нейните честоти, ще ви изрицитира "Лудият" на Шандор Петьофи и ще си нахраните душата за месеци напред. Артистична, но и изключително трудолюбива, тя е като булдог - като "захапе" здраво работата, не я пуска. Непрекъснато иска нещо ново да създава, около нея винаги има някакво движение и инициативи, експерименти, иска да ангажира хората. Знае какви трудности я чакат, и въпреки всичко отново, и отново се захваща. Тя е "неспасяем случай". Абе, виждаш, че вече хората се скатават, че гледат да им мине деня ей така, на кафе и приказки, дойде пет часа и да си заминат, а тя все нещо умува, все нещо крои. Непознат й е отговорът: Това не е моя работа. За Пенка всичко е работа, щом трябва да се свърши.
Голяма, колоритна фигура. Една атракция и едно богатство е за ОбДК гр.Сунгурларе, чийто директор е от години наред.
Какъв е този дух, дето я крепи? Дали силата му идва от героите на Чудомир, от техния добродушен присмех над недъзите ни? Или от тънкия хумор, който я зарежда всеки ден? Много обичам българското, нашенското, признава Пенка Петрова и съветва: Да се смеем, преди да сме станали самите ние за смях!"
Автор: Филипинка Бондокова, журналист от в. "Азбуки"